Как да изградим растителен аквариум с обогатяване на CO2
В тази статия ще ви представим основен шаблон за създаване на растителен аквариум, обогатен с CO2.
Ще направим няколко допускания, а разликите спрямо тях ще разгледаме след основната част на статията.
Допускане №1: Подаването на CO2 ще се извършва основно чрез CO2 бутилка, като електромагнитен вентил с таймер регулира графика на подаване на газа.
Допускане №2: Това е нова CO2 система без риби в аквариума.
Допускане №3. Наторяването ще се извършва чрез редовно дозиране във водния стълб.
Първо, ето списък за пазаруване. Част от необходимото оборудване е задължителна, а друга — по избор, както е отбелязано.
Аквариум/стойка/шкаф.
Това е очевидно, но си струва да се отбележи, че като цяло, при избора на размер на аквариума, съдовете с по-малка височина са по-ергономични. Не забравяйте, че растителните аквариуми изискват активна намеса. Това означава, че често ще си пъхате ръката (или двете) в аквариума. При по-високите аквариуми е по-трудно да се работи, освен ако любителят няма дълги ръце. Това става още по-важно с увеличаването на обема на аквариума. Конструкцията на аквариума трябва да е максимално ергономична предвид количеството работа, необходимо, за да остане той пищен и красив. Подрязването, смяната на вода и почистването трябва да бъдат максимално улеснени. При избор между два аквариума с еднакъв обем, освен ако други критерии, като наличното пространство или цената, не са по-важни, обикновено е по-добре да се избере по-ниският аквариум пред по-високия. Ако се обмисля аквариум в шкаф/обвивка, достъпът до вътрешността на аквариума трябва да е приоритет.
Субстрат.
Всякакъв субстрат може да работи в растителен аквариум. Пясък за игра, чакъл, котешка постелка или по-скъпият „специализиран субстрат“. Няма нужда да плащате прекомерни цени за специален субстрат за растения. Водните растения се хранят предимно от водния стълб, както и от субстрата. Това не изключва използването на специализиран субстрат, а само означава, че ако допускане №3 е валидно, има предимство в спестяването на разходи чрез избягване на специализирани субстрати. Повечето субстрати за растителни аквариуми имат едно общо нещо — направени са от някакъв вид глина. Глината е отличен субстрат за ВСЕКИ аквариум, защото абсорбира и задържа токсини, като по този начин помага за поддържане качеството на водата. Глината също така има способността да поема хранителни вещества от аквариумната вода и да ги предава на корените на растенията. Тази специална способност на глината винаги е добре дошла, но не е задължителна. Евтините глинени продукти включват например котешка постелка, Molar Clay, Akadama или почти всякакви други субстрати за бонсай, налични в разсадници. Примери за скъпи обогатени (глинени) субстрати са: ADA Aquasoil, Oliver Knott Naturesoil, Carribsea EcoComplete и Seachem Flourite. Също толкова важни за субстрата са визуалната привлекателност и тактилното усещане. Освен тези марки субстрати, на пазара има и много „добавки“ за субстрат, продавани на прекомерни цени като важни почвени добавки. Всички те са напълно излишни и каквито и ползи да предлагат, те лесно се постигат на много по-ниска цена по други начини.
Филтър.
Обикновено се стремим да спазваме максимално близо правилото „10X“. Това означава, че използваните филтър(и) и помпа(и) заедно трябва да имат сумарен производителен дебит (обмен), равен на 10 пъти обема на аквариума на час. Така например, аквариум от 125 литра трябва да разполага с филтър с дебит 1250 литра на час. На пръв поглед това изглежда прекомерно, но с разрастването на растенията те постепенно ще затрудняват потока, което може да има неблагоприятния ефект да лиши растенията от CO2 и хранителни вещества. Отново, това е само „правило на палеца“. Дебит от 6X или 7X на час също може да свърши работа, но 10X работи по-добре. Може да се използва всякакъв тип филтър. Кутийните филтри (кенистър) са популярен избор, но и системи тип sump, и мокро/сухи филтри също са отлични варианти.
Филтърна маса.
Най-добре е да не се прекалява с прекомерни количества филтърна маса. Причината е, че препълненият с филтърна маса филтър ограничава дебита му, което е много по-важно от наличието на голяма повърхност на масата. Избягвайте фосфатопоглъщащи материали. Активен въглен, зеолит, Purigen, биокълбета, алфагрог и подобни могат да се използват умерено. Запълвайте само 50% от капацитета на филтъра или по-малко. Растенията са филтри и вършат много по-добра работа от филтрите. Това, което растенията не могат да правят, е да създават поток или да отстраняват детрит.
CO2 бутилка.
Бирени бутилки, пожарогасители с CO2, Sodastream, Пейнтбол, Бутилка за еднократна употреба или бутилки от която и да е индустриална газова компания (като британската BOC) — всички ще свършат работа. Бутилките са оборудвани със стандартен вентилен възел, монтиран на гърлото на бутилката, към който може да се свърже CO2 редуцир-вентилът. Специализирани бутилки, като тези за пейнтбол пистолети, изискват адаптер.
CO2 редуцир-вентил.
CO2 редуцир-вентилът трябва да разполага с два манометъра. Единият манометър на CO2 редуцир-вентила показва оставащото (налягане) съдържание на бутилката, а другият показва налягането, подавано към аквариума.
Иглен вентил.
Този вентил позволява фино регулиране на изходното налягане на газа към аквариума.
Електромагнитен вентил на редуцир-вентила.
Електромагнитният вентил, прикрепен към редуцир-вентила, позволява автоматично включване и изключване на газа. Той е по избор, но решава много проблеми, когато се използва с таймер. Ръчното включване и изключване на газа всеки ден е досадна задача, която е най-добре да се избягва чрез използване на електромагнитния вентил.
Таймери.
Отново, оборудване по избор, но силно препоръчително. Препоръчва се минимум два отделни таймера. Единият таймер се свързва към електромагнитния вентил на редуцир-вентила (точка 7), а другият таймер(и) може да се използва за осветлението. Обикновено дигиталните таймери са по-добри и по-надеждни от аналоговите.
CO2 маркуч.
Избягвайте използването на маркуч за въздух за CO2. Използвайте само маркуч, изработен от материал, специално съвместим с CO2.
Брояч на мехурчета.
Още едно оборудване по избор, но е много полезно като визуален индикатор за количеството газ, подавано в аквариума.
Дроп чекър.
Още едно оборудване по избор, което предоставя донякъде полезен визуален индикатор за количеството CO2, разтворено в аквариума. Нарича се „дроп чекър“, защото pH стойността на пробната вода спада, докато се добавя CO2 в аквариума. Така това устройство, напълнено с вода и няколко капки индикатор Bromothymol Blue за pH, позволява на любителя да „провери“ доколко е „спаднало“ pH.
Вода с 4dKH и Bromothymol Blue. Те се използват вътре в дроп чекъра. Не използвайте вода, различна от дестилирана вода, коригирана до KH 4. Това може да се приготви у дома, но изисква изключителна прецизност. Много по-лесно е да се купи готова.
Изход на филтъра.
Това може да е елегантната „Lily Pipe“ или по-малко елегантният спрей бар. Те са важни за равномерното разпределяне на изходния поток от филтъра из аквариума. Кой от двата варианта се избира, е естетически въпрос.
CO2 дифузьор.
Дифузьорите се предлагат в различни форми и размери. Тяхната функция е да разтворят газа, така че да премине във водна форма. Това може да е обикновен и елегантен керамичен диск, поставен в аквариума, или външно устройство, вградено в изходния маркуч на филтъра. Външните устройства се наричат „Inline“, за разлика от вътрешните („In-tank“). Inline атомизаторът обикновено е по-ефективен от вътрешните устройства при по-големи аквариуми.
Хардскейп.
Още една група по избор. Тя е естетическа, но си струва да се отбележи, че елементи като прясно набавена дървесина обикновено изплуват и известно време отделят танини във водния стълб, причинявайки оцветяване на водата.
Извити пинсети.
Оборудване по избор, което улеснява засаждането на водни растения в субстрата, без те да се измъкват при изтеглянето на ръката.
Тор.
Въпреки че марковите течни торове са удобни и популярни, те обикновено са надценени. Всички те съдържат в по-голяма или по-малка степен следните съставки: калиев нитрат (KNO3), калиев фосфат (KH2PO4), урея, амониев нитрат (HN4NO3), микроелементи като желязо, магнезий, цинк, манган и мед. Спестявания могат да се постигнат, като тези съставки се закупят на едро.
Осветление.
Това е поставено умишлено накрая на списъка, защото повечето проблеми в растителните аквариуми възникват именно защото повечето хора го поставят на първо място, пренебрегвайки значението на останалите точки в списъка. Повечето изпитват нужда да „подобрят“ осветлението, което вече имат или което е дошло с аквариума при покупката. Това обикновено е голяма грешка. Силното осветление е пряко свързано с появата на водораслов взрив, така че по-голямата интензивност на светлината води до повече водорасли. Избягвайте силното осветление и игнорирайте всякакви съвети да се използва произволна стойност „WPG“, което почти гарантирано ще доведе до проблеми със здравето на растенията. LED осветлението е популярна алтернатива на T5 и T8 лампите, но е скъпо и мощно. Ако изберете LED, се препоръчва димер за контрол и намаляване на интензитета.
След като сме се сдобили с всичко от списъка за пазаруване, вече сме готови да започнем. Както при всеки аквариум, между дъното стъкло и повърхността за монтаж трябва да се постави пенопласт/стиропор или друга гъвкава подложка (освен ако не става въпрос за старомодна стойка с телена рамка без опорна повърхност). Това позволява дъното стъкло да се огъва и деформира под тежестта на водата без ограничение. Ако на стъклото не се позволи да се огъва, то ще се напука веднага щом бъде напълнено.
Добавяне на субстрат и хардскейп
Сега субстратът може да се добави до желаната дълбочина. Няма максимална дълбочина, а минималната се определя от нуждите за задържане на корените. Така в местата, където субстратът е твърде плитък, може да е трудно растението да остане закотвено. Хардскейпът може да се разположи. Ако се използва нова/суха дървесина, може да е необходим някакъв баласт, който да я задържа долу в продължение на седмици, докато се насити с вода.
Засаждане
Най-добре е в началото да има възможно най-много водни растения. Повечето от по-желаните видове растения са много скъпи, но лесно може да се използват евтини, по-малко желани растения — и по-късно да се изхвърлят. Бързорастящи евтини водни растения, като например Egeria, Water Sprite, Hygrophila и подобни, трябва да се използват като „временни запълнители“, ако средствата са ограничени. Причината за това е, че аквариумните растения развиват симбиотична връзка с микроорганизмите в седимента. Седиментът е област, която често се пренебрегва по отношение на филтрацията, но там живеят голям брой видове, които допринасят за стабилността на аквариума и обезвреждането на водата. Бързорастящите растения развиват коренова система, която прониква в седимента. След това кислородът се пренася надолу от листата към корените и газът се отделя в седимента. Този кислород подхранва аеробните бактерии и помага да се предотврати кислородното гладуване и последващото развитие на анаеробни бактериални видове.
Полезни бактерии
На този етап е добра идея да засеете седимента, както и филтърната маса, с детрит от друг аквариум/филтър. Причината е, че зрелите растителни аквариуми и филтри съдържат голяма популация от желаните аеробни бактериални видове. Всеки зоомагазин или колега любител ще разполага с достатъчно детрит, който може да получите безплатно. Няма нужда да купувате „специализирани“ бактерии. Ако наблизо има гора, градина или стайно растение, просто изкопайте няколко шепи пръст в близост до корените на дивото, градинското или стайното растение и я смесете със субстрата и филтърната маса на аквариума. Същите бактериални видове ще бъдат налични безплатно.
Не забравяйте, че не е нужно да запълвате цялото дълбоко пространство със субстрат, ако средствата са ограничени. Предмети като парчета пенопласт могат да се използват за запълване на обем или за създаване на платформи за монтиране на хардскейп, след което се покриват със субстрат, за да се създаде илюзията за дълбок седимент. Популярен метод е напълването на дамски найлонови чорапи с котешка постелка. „Крачолът“ след това може да се оформи в произволна форма и да се използва като платформа. Наклоните могат да се задържат на място с прости парчета пластмаса, действащи като подпорни стени, така че с течение на времето наклонът да не се изравни под действието на гравитацията и водния поток.
Ако предстои засаждането на много растения, се погрижете да разполагате с пулверизатор, напълнен с вода. Периодично пръскайте растенията, за да останат влажни, в противен случай ще изсъхнат и ще се повредят.
Обикновено е по-добре седиментът да има наклон, по-висок отзад, отколкото отпред. Наклон може да се направи и от ляво надясно. Това придава дълбочина на композицията, тъй като сцената визуално се „изравнява“, когато се гледа под вода. Избягвайте твърде много големи и дебели парчета хардскейп, тъй като те ще придадат обемист, претрупан вид на композицията, а също ще пречат на потока/разпределението. Настоящата тенденция е да се използва по-тънка, извита коренова дървесина, която има по-впечатляващ ефект.
Високите, обемисти или иначе бързорастящи растения трябва да се засаждат на заден план. По-бавнорастящите растения трябва да се поставят в средния план, а по-малките килимни растения — отпред (имайте предвид, че килимните растения не са лесни за поддръжка, затова ще е необходимо подаване на CO2). За по-добър ефект на композицията си струва да се добавят и някои червени растения.
Мъховете, Anubias и папратите трябва да се завързват или залепват към хардскейпа и НЕ трябва да се засаждат в седимента, тъй като иначе ще изгният. За мъхове, които естествено се захващат за повърхности, може да се използва гел тип суперлепило, както и стандартен риболовен конец. Големите камъни или дървесина винаги изглеждат по-интересно, когато са покрити с мъх.
Време за вода
След като хардскейпът е разположен и растенията са засадени, аквариумът може да се напълни с вода. Често срещана тактика е да се покрият засадените повърхности с много намачкан вестник и да се постави чинийка върху субстрата. Вестникът действа като амортисьор срещу движението на водата спрямо растенията, така че те да не се разместят. Пълнете с маркуч върху чинийката, за да не се раздвижва субстратът. Това също помага за минимизиране на замъгляването. След пълненето внимателно отстранете вестника и чинийката.
По-добре е да оставите осветлението изключено и да позволите на растенията да се адаптират до следващия ден. Заливането с вода е травма за растенията. Необходими са няколко седмици, за да преминат от сухоземно растение (по начина, по който са отглеждани в разсадника) към водно растение. Твърде много хора обливат новозасадения аквариум с много светлина. Растенията не могат да оползотворят светлината правилно и се увреждат от нея. За да се адаптират, растенията вече трябва да се справят с проблема на газообмена. Двата важни газа са CO2 и кислород. Докато осветлението е изключено, преминете към следващата стъпка, която изисква известно експериментиране. Най-добре е това да се извърши при ИЗКЛЮЧЕНО осветление.
Подаване на CO2
Ако допускане №2 е вярно и в аквариума няма риби, тогава, с изключено осветление и при положение че възелът редуцир-вентил/иглен вентил е монтиран на пълна бутилка, а целият маркуч е свързан към дифузьора, отворете вентила на бутилката, като го завъртите обратно на часовниковата стрелка. 1-ви манометър ще покаже високо налягане. След това отворете игления вентил, също обратно на часовниковата стрелка, докато в брояча на мехурчета се появи стабилен поток от мехурчета. Вторият манометър ще покаже много по-ниско налягане, например 1 bar или 2 bar. Измерете pH стойността на аквариумната вода. Обикновено целта е да се постигне такава честота на мехурчетата, че pH да спадне с около 1 единица в рамките на 1 час. Продължавайте да следите pH стойността често, за да определите тенденцията. Компютърно грамотните любители могат да използват MS Excel или подобна програма, за да начертаят графики, показващи тенденцията. В определен момент, ако темпото на подаване е постоянно, pH стойността ще достигне дъно и няма да спада повече. Колкото и време да отнеме понижаването на pH с 1 единица, отбележете необходимото за това време. Това е времето, с колко предварително трябва да се включи газът ПРЕДИ включването на осветлението. Настройте таймера за електромагнитния вентил и таймера за осветлението според това измерване.
Така например, да предположим, че при избраната честота на мехурчетата са необходими 1,5 часа, за да спадне pH с 1 единица. Да приемем, че целевото ви време за включване на осветлението е 8:00 ч. В такъв случай таймерът за електромагнитния вентил трябва да се настрои да отваря в 6:30 ч., а таймерът за осветлението — да включва в 8:00 ч. До 8:00 ч. дроп чекърът трябва да е с цвят лайм зелено.
С това историята не приключва непременно. Продължавайте да следите pH стойността. Възможно е темпото на подаване да е твърде високо за фауната. Ако pH спадне значително повече от целевата 1 единица, може да се наложи иглeният вентил да бъде леко притворен, а таймерът — коригиран така, че да отчита по-ниското темпо на подаване (т.е. газът да се включва по-рано, за да има повече време водата да се насити с газ). Това е итеративен процес, който изисква стриктно внимание към детайлите, тъй като CO2 е токсичен за фауната при твърде високи дози, а при недостатъчна доза ще доведе до гладуване на растенията.
Целта от спад на pH с 1 единица е поредното „правило на палеца“. Всеки аквариум е различен и може да изисква по-голям или по-малък спад в зависимост от алкалността на водата. В силно алкална вода големи количества разтворен CO2 предизвикват само малък спад на pH заради алкалните буфери, присъстващи във водата. В мека вода малки количества разтворен CO2 предизвикват голям спад на pH. Така в алкална вода е възможно предозиране с CO2, ако спадът е твърде голям, а в мека вода лесно се стига до недостатъчна доза, ако спадът на pH не е достатъчно голям.
Не включвайте осветлението, докато не бъдат постигнати приблизителните целеви стойности. Финото настройване може да се извърши, докато системата работи, но когато осветлението е включено, растението реагира едновременно на светлината и на CO2, което може да наруши тяхната система. Когато осветлението е изключено, те са в режим на изчакване и не са засегнати от промените в газа.
Всички аквариуми с подаване на CO2 се нуждаят от големи количества хранителни вещества. Много хора твърдят, че това не е така, защото не добавят торове, а растенията им се справят добре. Обяснението за това е, че водоснабдяването им е обогатено с хранителни вещества и/или използват субстрат, обогатен с хранителни вещества. Наторяването е разгледано в отделно ръководство.
Най-добре е риби да не се добавят, докато не изминат 6-8 седмици. Първата причина за това забавяне е, че химията на аквариума не е стабилна поради ниския бактериален товар и се произвеждат токсични химикали, които могат да увредят чувствителните хриле на рибите. Това може или директно да убие рибите, или да ги увреди така, че в бъдеще толерантността им към смущения значително да намалее и те да загинат по-късно по на пръв поглед неизвестни причини. Търпението тук е от ключово значение.
Хай-тек аквариумите изискват много повече почистване и смяна на вода в сравнение с необогатените аквариуми. Растенията произвеждат огромни количества органични отпадъци, като масла, протеини и въглехидрати, които се отделят от листата. Тези органични отпадъчни продукти отравят водата както за растенията, така и за рибите. Лошите практики за смяна на вода обикновено са съпроводени с бавен упадък на цялостното здраве на аквариума, който включва и по-висока вероятност за водораслови взривове.
За първите 6-8 седмици се препоръчва смяна на 50% (или повече) от водата 2 или дори 3 пъти седмично. След това е достатъчна смяна на 50% (или повече) от водата веднъж седмично.
Ако аквариумът е осветен от няколко комплекта лампи, се препоръчва 50% от осветлението да бъде изключено през първите 6-8 седмици. След това включвайте 50% от лампите в планираното време, а след няколко часа — включвайте и останалите.
Подрязването трябва да се извършва редовно, за да се освободят пътищата за поток/разпределение и да се насърчи по-гъст растеж. С узряването на аквариума ще е необходимо по-интензивно подрязване.
Ако са били използвани по-евтини, нежелани аквариумни растения, те могат да бъдат изхвърлени след около 6-8 седмици и заменени с по-желани растения. Изкореняването на растения или почистването на субстрата винаги трябва да предхожда непосредствено голяма смяна на вода. Седиментът е хранилище на токсични азотни съединения и разбърканият седимент може да ги отдели във водния стълб, което може да предизвика водораслов взрив във вашия растителен аквариум.
Сподели:
7 неща, които трябва да знаете за дроп чекърите