Тъмната страна на рибовъдството: инбридинг и хибридизация

Днешната тема няма да бъде приятна или весела за нито един любител на рибите. Тя не засяга само хората, които отглеждат цихлиди, макар че именно при тези риби проблемът се забелязва най-бързо. Аквариумистиката за риби обръща особено внимание на самите риби. В растителната аквариумистика рибите са само допълнение, но този проблем засяга всеки аквариумист. Струва си да се спомене, защото аквадизайнерите често не са наясно с него.

Най-напред, нека обясним термините:

Инбридинг: това е кръстосване на риби, чиито екземпляри са близкородствени помежду си в степен, по-голяма от средната родствена връзка в популацията.

Хибридизация: както подсказва името, това е комбинирането на различни видове.

И двете явления водят до сходни последици.

В естествена среда те могат да възникнат, когато ареалът на даден вид намалее, или в резултат на изолация. Това не е благоприятно явление. То води до проявата на рецесивни алели, или казано по-просто, застрашава фенотипа. Застрашеният фенотип, т.нар. инбридинг депресия, се проявява чрез намаляване на плодовитостта, а понякога тя може дори напълно да спре. Такива екземпляри понякога не могат да имат поколение или не оцеляват повече от няколко дни. Освен това, голям проблем е намаляването на жизнеността, устойчивостта към болести, намаляването на размера и телесното тегло, отслабването на скелета, повишената чувствителност към промяна в условията и психическата слабост.

Защо инбридингът предизвиква толкова голям интерес?

Основно заради огромното търсене на цветове, редки видове или конкретни гени, много развъдчици поемат по лесния път.

Да вземем например американската цихлида Джак Демпси (Rocio octofasciata)

Наличието на синия ген довежда до отличаването му и така се създава версията „electric blue“. Човешката алчност, неспособна да приеме трудността при получаването на такова поколение, довежда до кръстосването на octofasciata с други видове с цел получаване на предполагаема версия на EB. Докато е трудно да бъде измамен опитен аквариумист, защото той ще разпознае намесата на други видове, други се хващат на въдицата и купуват риба, която никога не е трябвало да съществува.

Идентични ситуации засягат африканските цихлиди от езерото Малави, толкова популярни заради своя цвят и поведение.

Развъдчиците са създали цял куп „нови“ видове, които нямат нищо общо с езерото Малави. Най-популярната риба сред неосведомените аквариумисти е Aulonocara Fire Fish, както и OB цихлидата, наричана Калико. При последния вид човешките експерименти завършват трагично, защото много риби Калико не могат да имат поколение.
Изкуствените риби несъмнено притежават красота. Те често са по-красиви от естествените риби, но представляват огромна заплаха за аквариумистиката, а животът не им е лесен.

Гореописаните дефекти на фенотипното здраве най-често се проявяват в продължителността на живота на тези риби. Много от тях не доживяват до зряла възраст.

Но докато при цихлидите хибридизацията и инбридингът са толкова забележими, аквадизайнерите често имат същия проблем в своите аквариуми. Това не е изненадващо, защото аквадизайнът (aquascaping) се фокусира предимно върху растенията и подредбата, а не върху рибите.

И така, колко хора днес са в състояние да покажат как изглежда правилно една гупи?

Оказва се, че такива почти не се срещат в аквариумистиката, защото ... женските нямат цветове. Женската е просто сива. При меченосците ситуацията е сходна.

Ясно е, че инбредните риби и хибридите не им израстват рога или втора опашка. Но това не означава, че при тях всичко е наред. Фенотипните дефекти и продължителността на живота на такива риби са достатъчен аргумент да стоим настрана от тях. Освен това, когато купувате такива риби, помнете, че единственото, което правим, е да пълним джобовете на хора, които са напълно безразлични към съдбата на тези беззащитни животни.

След толкова горчиви думи, нека кажем как да се предпазим от купуването на риба, създадена от човека, или на потомък на родствени риби, често и на потомство от еднопомитни братя и сестри.

-Първо, уверете се, че видът, който искате да купите, съществува в природата.

-Второ, заслужава си да купувате риби от поколение F1, тоест първото поколение след дивите риби. Това е най-голямата гаранция, че родителите не са били родствени.

-Трето, купувайте риби от хора, които разбират от темата и разполагат с добре подбрани родителски двойки.

-Очевидно е, че не всеки може да си го позволи (не става дума само за цената, а и за достъпа до конкретния вид), затова ако искате да купите риба от магазина, не забравяйте да я разгледате внимателно.

-Перките не трябва да са прекалено дълги, защото това говори за проблем с тялото на рибата.

-Липса на правилни пропорции, поведение, хранене.

-Освен това не купувайте риба от аквариума в магазина, в който лежат мъртви риби.

-Аквариумът в магазина трябва да бъде чист. Продавачът трябва да знае произхода на своите риби.

В заключение, трябва да помним, че всеки има правото да решава какво да отглежда в аквариума, но когато решава да си вземе изкуствена риба, трябва да знае в какво се изразява тази изкуственост и какви рискове носи тя.